Влечуги

Науката,  която изучава влечугите, се  нарича Херпетология. Тялото на тези животни е покрито с епидермални  люспи. При някои от тях има  и дермални плочки. Белите им дробове  са добре развити, нямат хриле. Нямат и кожни жл

Науката,  която изучава влечугите, се  нарича Херпетология.

Тялото на тези животни е покрито с епидермални  люспи. При някои от тях има  и дермални плочки. Белите им дробове  са добре развити, нямат хриле. Нямат и кожни жлези. При някои изобщо не са се развили крайници (змиите, някои гущери), а тези, които имат крайници, завършват с нокти.

Влечугите  са животни, които се оплождат вътрешно. Яйцата са богати на жълтък. Сърцето само при крокодилите е четирикамерно, при останалите то е трикамерно.

Влечугите са екзотермни жиовтни. При тях е повишена нервно-рефлексната дейност тъй като се образува сиво мозъчно вещество в главния мозък.

Главата на тези животни се движи по-свобдоно, тъй като имат шиен отдел.

Влечугите  еволюират много бързо тъй като са животни, които се адапритрат лесно към средата, която обитават. Те са първата група гръбначни животни, която не зависи  от водата за своето съществуване. Това е така, защото епидермалната част на кожата осигурява  по бавното изпаряване на  телесните течности.  Това се случва благодарение на роговия отдел, който изпълнява и още много функции: предпазва организма от  бактерии и от  механични повреди.

Яйцата на влечугите са предпазени от околната среда чрез кожеста или черупчеста обвивка.  Дишането при тези животни се осъществява чрез бели дробове, като при костенурките и крокодилите, дробовете имат гъбчеста структура. Прекрават също така и зимен сън в различни скривалища в Умерените или Северни ширини. Автор: Албена Иванова